Alistair Navorskki

Alistair. Съб Мар 03, 2012 9:36 pm

[ Mary-Kate Olsen ]

♔

I'm not a psychopath, Anderson. I'm a high-functioning sociopath.

♔

Когато хората не питат за името ми, обикновено никога не казвам истинското си, а използвам някой от многобройните си псевдоними, в зависимост от случая. Никога не говоря за себе си, освен ако обстоятелствата не го налагат. Не си мислете, че това е защото имам някакво тъмно минало. Не обичам да говоря за себе си по простата причина, че аз...

... нямам минало.

Или поне не такова, което да си спомням. В момента съм на почти двайсет години, и вече пет години живея в неведение за това, което се крие в подсъзнанието ми. Знам, почти сигурна съм, че всичко, което се е случило преди петнайстия ми рожден ден, е погребано някъде дълбоко в съзнанието ми, заключено в скрит сейф и скрито зад дебели стени. Но колкото и да се опитвам, не мога да преборя тази амнезия, това огромно мастилено петно, капнало върху страницата, на която е написано миналото ми. Понякога ме сполетяват откъсчлени, неясни и несвързани спомени и дежа ву-то вече ми е до болка познато чувство; но пак не мога да си спомня нищо и постоянно се тормозя с мисли за миналото...

Но с течение на времето се свиква.

And if you’ve been bad,
Oh, Lord, I bet you have …
And you’ve not been hit by a flying lead…
You’d better close your eyes, you’d better bow your head,
Wait for the ricochet…

Съзнателният ми живот, спомените ми варират от преди пет години. Всичко започна (респективно – е свършило) в някакъв хотел в Чикаго. Една студена октомврийска сутрин се събудих в някакво легло в стая, в която изобщо не можех да си спомня как съм се озовала. Но не това беше най-лошото, не, далеч не...

Не мога да ви опиша с думи шокът и паниката, които ме обзеха, когато разбрах, че изобщо си нямах ни най-малка представа коя съм, откъде идвам и като цяло в спомените ми не фигурираше никаква информация по тези въпроси. Единствено адски реалната болка в главата ми ме възпираше от убеждението, че сънувам... За щастие в джоба на дънките си открих едно смачкано листче хартия, пожълтяло по ръбовете от сгъване и разгъване; листче, чието съдържание ме осведоми за името, датата ми на раждане, регистрационния номер, модела и описание на колата ми. Като послепис беше вметнато, че ще намеря фалшиви документи за самоличност в жабката, както и пари в брой, а ключовете са в чантата под леглото. О, и беше подчертано: „Това е, което ти е нужно да знаеш. Не търси повече и не задълбавай в миналото.”

We believed we'd catch the rainbow...
Ride the wind to the sun
And sail away on ships of wonder...

Сега съм далеч от Чикаго, по следите на миналото си. Разбира се, че не изпълних подчертаните думички в послеписа. Не съм от най-послушните. Исках да знам какво значеше числото 53, което ме преследваше от момента, в който се качих в колата си. Споменът за това число бе толкова неясен и толкова обвит в мрак, че ме тормозеше постоянно с мистериозността си. Не съм спала с нощи, опитвайки се да разбера какво значи. Уви... Исках да знам също защо знаех перфектно английски, испански, немски, руски и латински, сякаш съм ги изучавала с години. Исках да знам как се бях озовала в онзи хотел. Исках да знам откъде съм научила таекуондо и какво, по дяволите, се бе случило с мен, за да изгубя паметта си.

Исках да знам всичко.

*

Alistair Navorskki Tumblr_m04md7lKDm1rp4gtqo1_500

**Катрин Пиърс** Съб Мар 03, 2012 9:43 pm

Напиши външния вид, характера и расата на героя си

Alistair Navorskki

Alistair Navorskki

Re: Alistair Navorskki