Вход
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост Нула
Най-много потребители онлайн: 22, на Вто Юни 02, 2020 9:20 am
Latest topics
Isabella H. Parker ♥
2 posters
Страница 1 от 1
Isabella H. Parker ♥
Име: Изабела Хейл Паркър
Раса: вещица
Възраст: 20
Дарба: Получавам видения, сънища.. наричайте ги както си поискате. Колкото и глупаво да звучи, чрез тях древни магьосници контактуват с мен и ми предсказват бъдещето или връщат към миналото..
Снимка:
Външен вид:
Хмм... Може ни най-трудното нещо тук ще бъде еда опиша себе си... Е, ето какво мога да кажа: Да започнем от... очите: Цвят - сини. Жалко че няма как да ги предпазя от злокобни мисли и завистници. Така е - всеки ги обиква от първия поглед, но едва само аз знам колко мъка са видели и колко сълзи са изплакали. Но все тая... да продължим.. Косата ми е черна на цвят. По принцип е мека и нежна, така че не се опитвам да я увреждам допълнително с боклуци от сортове пяни, гелове, лакове и т.н. Мургава съм. Тялото ми е стройно и красиво, но на моменти мисля, че съм прекалено слаба. А, да, да не забравя да спомена че съм вегитарианка.
Характер:
Още една трудна графа.. Вие, хора, защо ни измъчвате така!? Охх, по същество..
Страшно избухлива съм.. което може би е една от най-лошите ми черти. Лесно се паля и доста пъти съм стигала до бой. С което не се хваля... Инат съм. Държа на своето, но, разбира се, признавам грешките си. Не обичам да съдя за хората по външния вид. Е, разбира се, ако не искам от даден човек единствено физическото му просъствие... сещате се.. Лесно се
приобщявам и намирам бързо приятели. Също така лесно и обиквам, заради което доста съм патила.
Биография:
Двадесет и трети декември.. Тогава се родих, но предпочитам да не споменавам възрастта си. Още щом минаха няколко години... Тоест, когато съм била на около 3-4 годинки, започнах да чувам разни гласове. Не разбирах чии са. Всички ми се смееха. Разбира се! Нали не знаеха какво се случва с мен. Е, тогава и аз не знаех, но всичко се промени и за няколко години бях уведомена за уменията си. Малка и спретната, радвах родители, прародители, радвах всички около себе си. Е, тогава бях малко, сладко момиченце, което дори не знаеше как да си обуе обувките. Всичко това свърши. Майка ми се разболя тежко през 1995-та. Така и не ми казаха от какво. Почина. Това бе едно от... не, това бе най-тежкото нещо в живота
ми. Никога не бих забравила изражението й, студените й ръце, тяло, безжизнения труп, стоящ неподвижен на мекото легло. Все още буца засяда в гърлото ми като си го спомням. Но как бих могла да забравя този момент? Той единствен остана в главата ми за толкова дълго време. След месец разбрах за дарбите си. Тези гласове.... Магьосници и вещици. Магьосници и
вещици се ровеха в главата ми и ми предсказваха различни картини от бъдещето. Понякога тези картини идваха като видения, понякога като кошмари. Тогава намразих тези същества. Та нали можеха да спасяват, да
връщат от смъртта? Уж бях ценна за тях, а те какво направиха? Оставиха клетата ми майка да гние в отвъдното, преди още да е вкусила от живота. И така... Мина време. Всичко, с което егоистите пълниха главата ми, разказвах на баща си. Той разбира се не ми вярваше и дори ме заведе на психиатър. Е, не помогна. Напротив. Избягах от вкъщи. От тогава се оправям сама. Взех малко заделени пари, предназначени за образованието ми и избягах. Дойдох тук. Така и досега живея тук. Ей, споменах ли, че умея да пиша поезия? Е, така е. Помолих нови и добри приятели да ми помогнат и да разпечатат нещата ми в книги. Всичко мое много се хареса и след година-две буквално забогатях. Взех си къща, изкарах шофьорска книжка, започнах съвсем нов живот, изпълнен единствено с веселия, забава, работа...
Допълнителна информация:
~
Обичам купоните, съответно и непрестанно слушам музика. Жанра? Според
настроението: веднъж може да ме чуете да слушам рок, рап, а в следващия
момент някоя симфония на Хайдн;
~ Обичам алкохола и цигарите.. Имаше период, в който взимах и наркотици, но и той отмина бързо и безболезнено;
~ Имам белег на рамото: като малка синчето на съседката ме поряза с парче стъкло;
~ Имам неприятния навик да си чопля лака, когато съм нервна;
~
Често се затварям в гаража поради една проста причина - обожавам да
рисувам, а там е просторно и има място за всичките ми творби, четки, бои
и т.н.;
Личността на лика ми: Misa Campo
Раса: вещица
Възраст: 20
Дарба: Получавам видения, сънища.. наричайте ги както си поискате. Колкото и глупаво да звучи, чрез тях древни магьосници контактуват с мен и ми предсказват бъдещето или връщат към миналото..
Снимка:
Външен вид:
Хмм... Може ни най-трудното нещо тук ще бъде еда опиша себе си... Е, ето какво мога да кажа: Да започнем от... очите: Цвят - сини. Жалко че няма как да ги предпазя от злокобни мисли и завистници. Така е - всеки ги обиква от първия поглед, но едва само аз знам колко мъка са видели и колко сълзи са изплакали. Но все тая... да продължим.. Косата ми е черна на цвят. По принцип е мека и нежна, така че не се опитвам да я увреждам допълнително с боклуци от сортове пяни, гелове, лакове и т.н. Мургава съм. Тялото ми е стройно и красиво, но на моменти мисля, че съм прекалено слаба. А, да, да не забравя да спомена че съм вегитарианка.
Характер:
Още една трудна графа.. Вие, хора, защо ни измъчвате така!? Охх, по същество..
Страшно избухлива съм.. което може би е една от най-лошите ми черти. Лесно се паля и доста пъти съм стигала до бой. С което не се хваля... Инат съм. Държа на своето, но, разбира се, признавам грешките си. Не обичам да съдя за хората по външния вид. Е, разбира се, ако не искам от даден човек единствено физическото му просъствие... сещате се.. Лесно се
приобщявам и намирам бързо приятели. Също така лесно и обиквам, заради което доста съм патила.
Биография:
Двадесет и трети декември.. Тогава се родих, но предпочитам да не споменавам възрастта си. Още щом минаха няколко години... Тоест, когато съм била на около 3-4 годинки, започнах да чувам разни гласове. Не разбирах чии са. Всички ми се смееха. Разбира се! Нали не знаеха какво се случва с мен. Е, тогава и аз не знаех, но всичко се промени и за няколко години бях уведомена за уменията си. Малка и спретната, радвах родители, прародители, радвах всички около себе си. Е, тогава бях малко, сладко момиченце, което дори не знаеше как да си обуе обувките. Всичко това свърши. Майка ми се разболя тежко през 1995-та. Така и не ми казаха от какво. Почина. Това бе едно от... не, това бе най-тежкото нещо в живота
ми. Никога не бих забравила изражението й, студените й ръце, тяло, безжизнения труп, стоящ неподвижен на мекото легло. Все още буца засяда в гърлото ми като си го спомням. Но как бих могла да забравя този момент? Той единствен остана в главата ми за толкова дълго време. След месец разбрах за дарбите си. Тези гласове.... Магьосници и вещици. Магьосници и
вещици се ровеха в главата ми и ми предсказваха различни картини от бъдещето. Понякога тези картини идваха като видения, понякога като кошмари. Тогава намразих тези същества. Та нали можеха да спасяват, да
връщат от смъртта? Уж бях ценна за тях, а те какво направиха? Оставиха клетата ми майка да гние в отвъдното, преди още да е вкусила от живота. И така... Мина време. Всичко, с което егоистите пълниха главата ми, разказвах на баща си. Той разбира се не ми вярваше и дори ме заведе на психиатър. Е, не помогна. Напротив. Избягах от вкъщи. От тогава се оправям сама. Взех малко заделени пари, предназначени за образованието ми и избягах. Дойдох тук. Така и досега живея тук. Ей, споменах ли, че умея да пиша поезия? Е, така е. Помолих нови и добри приятели да ми помогнат и да разпечатат нещата ми в книги. Всичко мое много се хареса и след година-две буквално забогатях. Взех си къща, изкарах шофьорска книжка, започнах съвсем нов живот, изпълнен единствено с веселия, забава, работа...
Допълнителна информация:
~
Обичам купоните, съответно и непрестанно слушам музика. Жанра? Според
настроението: веднъж може да ме чуете да слушам рок, рап, а в следващия
момент някоя симфония на Хайдн;
~ Обичам алкохола и цигарите.. Имаше период, в който взимах и наркотици, но и той отмина бързо и безболезнено;
~ Имам белег на рамото: като малка синчето на съседката ме поряза с парче стъкло;
~ Имам неприятния навик да си чопля лака, когато съм нервна;
~
Често се затварям в гаража поради една проста причина - обожавам да
рисувам, а там е просторно и има място за всичките ми творби, четки, бои
и т.н.;
Личността на лика ми: Misa Campo
Isabella H. Parker ♥- Posts : 1
Join date : 17.03.2012
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
Чет Апр 19, 2012 4:06 pm by Алдур
» Реклама на форуми
Вто Мар 20, 2012 10:35 am by Катрин Пиърс
» ~~Виктория
Вто Мар 20, 2012 10:34 am by Катрин Пиърс
» Isabella H. Parker ♥
Съб Мар 17, 2012 8:47 pm by Катрин Пиърс
» Да бройм до 1000
Сря Мар 14, 2012 4:05 pm by Елена
» ~Търся си~
Пон Мар 12, 2012 8:05 pm by Лиса Локуулд
» Марина. ^_^
Нед Мар 11, 2012 9:35 pm by Катрин Пиърс
» Търся си другарче за РП
Нед Мар 11, 2012 6:59 pm by Алдур
» Siana Grint.
Нед Мар 11, 2012 5:05 pm by Сиана ♥