Вход

Забравих си паролата!

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 10, на Съб Мар 03, 2012 7:31 pm
Екип
Amelia Shepherd.ღ
Pure.
Alexander Flemming.
Katherine Pierce

Profil PM

Multik:
Cornelia S. Miller
Charlotte Bonheur
Shelia M. Hattaway
Latest topics
» Ударете с ръка по клавиатурата!
Чет Апр 19, 2012 4:06 pm by Алдур

» Реклама на форуми
Вто Мар 20, 2012 10:35 am by Катрин Пиърс

» ~~Виктория
Вто Мар 20, 2012 10:34 am by Катрин Пиърс

» Isabella H. Parker ♥
Съб Мар 17, 2012 8:47 pm by Катрин Пиърс

» Да бройм до 1000
Сря Мар 14, 2012 4:05 pm by Елена

» ~Търся си~
Пон Мар 12, 2012 8:05 pm by Лиса Локуулд

» Марина. ^_^
Нед Мар 11, 2012 9:35 pm by Катрин Пиърс

» Търся си другарче за РП
Нед Мар 11, 2012 6:59 pm by Алдур

» Siana Grint.
Нед Мар 11, 2012 5:05 pm by Сиана ♥


Мелани Карт

Go down

Мелани Карт

Писане  Мелани on Съб Мар 03, 2012 10:00 pm


Име
На рецепцията бе пълна гъчканица. Явно хотелът наистина си заслужаваше, бе първата мисъл, която озари Лина.
-Добър ден, госпожице! С какво да Ви помогнем? – ухилената служителка огледа младата жена пред себе си и вирна брадичка.
-Една двойна стая. По възможност на по-тихо местенце! – жената наклони леко глава наляво и се усмихна.
-На чие име да е стаята?
-Мелани– тихия глас на Лина бе достатъчно ясен - Мелани Карт – допълни тя и пое ключът от жената.

Години: 23/ 345

Раса:вампир

Характер
-Казах, че искам стая на по-тихо място! – в тихия глас на Мелани ясно се долавяше ядосаната, заповедническа нотката. Когато кажеше нещо, тя искаше да се изпълнява. Това бе просто част от характерът й. Да заповядва. Да ръководи. Да командва. – Как по-ясно от това да ви го обясня? Дойдох тук, защото смятах, че ще получа разбиране. – вече поуспокоила се, Мелани даде път на добрия тон и изисканите маниери. Макар да бе звяр по природа, Мел знаеше как да се държи с хората и как да получи това което желаеше. Можеше да бъде мила и а манипулира. Можеше да се усмихва, а а в същото време да ти „обработва” така, както на нея й е удобно.
-Съжалявам, г-це Карт – хотелиерката сведе глава виновно и обърна очи към пиколото – Пренесете багажа на госпожицата в апартамента на четвъртият етаж.
Мелани кимна одобрително и се усмихна. Когато искаше нещо го получаваше.

Външен вид
Тихата стая се озари от първите лъчи на току що събудилото се слънце. Кестенявите коси се размърдаха върху бялата възглавница.
-Госпожице Карт, закуската е сервирана – пискливият глас на камериерката накара Мел да се размърда. Тя се изправи до седнало положение, погледна ухилената мургава жена и кимна.
-След десет минути идвам – топлите пъстри очи огледаха стаята. Крехкото гъвкаво тяло се изправи и застана пред прозореца. Тънката сатенена нощничка едва покриваше пищните форми на девойката. Мелани се протегна лениво, добавяйки за кратко някой и друг сантиметър към не много високият си ръст, приближи към гардероба и измъкна първата дреха която хвана. Нямаше навик да се конти за такива "събития". Обличаше се простичко, като нормална двадесет и три годишна девойка.

Дарба:
-Мелани – гласът на Мигел проехтя в празният коридор и достигна до младата жена. Тя се обърна тихо и се усмихна.
-Какво има Мигел? –на Лина й бе пределно ясно, че той я търсеше само когато нещо не е наред. Младежът се спря пред нея целият разтреперан.
-За проучването… Онова.. Знаеш за кое говоря – Сивите очи, изпълнени с любопитство срещнаха погледа на Лина. – Имам още въпроси… - Лина присви очи и го дръпна в стаята си
-Казах ти да не говориш за това къде да е! – сопна му се тя
-Съжалявам – истината в гласът му се долавяше от километри – Казват, че вие.. ъм такова.. вие имате.. ъм как да го кажа специални сили.. Ти имаш ли такова нещо? –за пореден път Мел се обеди в чистото любопитство на 25-годишния младеж. Усмихна му се топло и кимна към дивана.
-Да. – поде спокойно тя и седна на дивана – Всички имаме т.нар. дарби. Даже по две, но аз все още не съм доразвила втората си. Първата ми дарба на пръв поглед е простичка, но всъщност е доста ценна за мен. – тя огледа младежа срещу себе си. Усещаше ентусиазма и любопитството му. – Мога да контролирам хората около себе си…

История
-Ще ми разкажеш ли нещо повече за теб – младият студент по окултни науки дръпна от цигарата си и се заигра с празната чаша
-Какво искаш да знаеш, Мигел? – Мелани повдигна едната си вежда отпи от мартинито си. Бе свикнала да разказва историята си, а после да заличава спомените от чутото. И това бе просто част от живота й. Нищо повече.
-Всичко – очите на тъмнокосия младеж се разшириха сякаш бяха готови да поемат всяка нейна дума. Рина се усмихна мило и се настани по-удобно в креслото, облицовано с черно кадифе.
-Родена съм в Испания… Някъде в средата на седемнадесети век. Родителите ми едва бяха преживели войната между Франция и Испания и така да се каже, аз съм била нежелано бебе. Въпреки това Ана, майка ми, настоява пред баща ми и аз оставам в семейството. Живеехме в една къщите към двореца на Карлос II… - Лина въздъхна и си спомни за онова време. Пищно украсения дворец, в който благодарение на майка си, имаше възможност да се разхожда. Красивите градини около замъка… Беше прекрасно – И въпреки това, животът ми нямаше никакви нюанси на розовото. Напротив - беше сив, скучен, труден. Честно казано, не знам как съм оцеляла там. За мое щастие живях там само 13 години, преди Ана да ме изпрати в Англия. По пътя срещнах Джейк - млад, високомерен богаташки син. Допаднах му. Не знам как, но му допаднах. Той ме взе под своя закрила. Даде ми дом. Семейство. Обич. Живях при него десет години. И може би още щях да живея, ако не бе онази нощ – Мел въздъхна тежко. Отпи глътка от мартинито си и продължи – Онази нощ, когато за пръв път усетих какво е да си жив мъртвец. Онази нощ, когато се появи Деана. Тя го обвини за нещо, което той не бе сторил… и го уби. Уби го пред очите ми. А мен.. мен ме наказа с нещо, по-тежко от смъртта. Наказа ме с проклятието да гледам, как всички които значат нещо за мен умират…
-Превърнала те е… – Мигел я прекъсна ентусиазирано и се намести на стола – Болеше ли?
-Болеше е само милувка в сравнение с това, което аз преживях. Чувството, че някой източва кръвта ти… Че някой раздира всеки милиметър от плътта ти… Да усещаш как животът ти се изплъзва капка по капка. Не… Болеше не е думата… Ако човек умира на два пъти, бих казала, че аз ги преминах наведнъж…-Карт се изправи бавно и се приближи към Мигел. Навде се към него и впи топлите си очи в неговите – Ти не помниш нищо. Знаеш името ми, но не и коя съм аз – Мелани потупа младежа по бузата и излезе от заведението…
avatar
Мелани
Вампир
Вампир

Posts : 2
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Мелани Карт

Писане  Caroline Forbs on Съб Мар 03, 2012 10:05 pm

Одобрена си! А името Мелъни ли да остане?
avatar
Caroline Forbs
Админ
Админ

Posts : 46
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Мелани Карт

Писане  Мелани on Нед Мар 04, 2012 10:29 am

дам, нека остане така (:
avatar
Мелани
Вампир
Вампир

Posts : 2
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Мелани Карт

Писане  Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите